За разлика от преди, днес вече се знае, че това как ще се развие организма на ембриона зависи не само от генетичната (вътрешна) информация, но и от външната, идеща от околната среда, преминаваща през тялото на майката и нейното субективно пречупване на обективната реалност. Гените предоставят описанието, по което се формира организма, но дали нещо ще се включи или изключи от програмата, зависи и от сигналите, получени отвън. Информацията, която прониква в утробата дава важни насоки. Съобразно нея плодът вътре изгражда себе си. Дали някои генетично предавани болести ще се развият, зависи и от пренаталната среда. Знае се, че когато организмът е подложен на стрес, например, той може да активира промяна в ДНК и да създаде нови гени в усилието си да отговори на външното предизвикателство.
В днешно време вече има ред доказателства, свидетелстващи за това, че неадекватното поведение на майката по време на бременността, преживеният стрес и повишена тревожност, са честа причина за различни патологически състояния на детето, както психологически, така и соматични. По време на пренаталния период, детето живее общ живот с майката. Така, отделящите се при стрес хормони като катехоламините например, проникват през плацентната бариера и навлизат в плода. Същото се отнася и до ендорфините , отделящи се при положителни емоции. Майката и детето са един общ неврохормонален организъм, който в еднаква степен страда от неблагоприятното влияние на външната среда, което се записва в дълговременната памет, оказвайки влияние върху по-късния живот на детето. Позитивните майчини емоции спомагат засилен растеж на плода и израстване на нивото на сензорно възприятие у плода. Стресът води до малка тежест на плода , увеличение процента на смъртност, респираторни инфекции, астма, слабо когнитивно развитие. В това отношение са интересни изследванията на Руската пренатална психологическа школа. В едно от изследванията на Олга Соколова направените изводи са, че доминиращото емоционално състояние на жената по време на бременността определя по-сетнешното предразположение на детето към съответната емоционална реакция.
Оказва се, че на детето се предават и съдържанието и характера на емоционалното състояние на майката, като например страх и агресия. Установява се, че най-голямо значение за формирането на емоционалната сфера при детето имат четвъртия, петия и шестия месец от бременността, когато най-активно се развиват и диференцират мозъчните структури, които играят основна роля във формирането на емоциите.
Информацията, идваща от външния свят несъмнено влияе върху съграждането на бъдещото човешко същество. Чрез биохимичните реакции на майчиното тяло, реагиращо по определен начин на външния свят, плодът се „научава” да изпитва определени чувства и да изживява различни състояния. Всичко, което тревожи майката, тревожи и детето и то почти едновременно. Когато страхът учести сърдечния ритъм на майката, само след части от секундата сърцето на плода започва да бие два пъти по-бързо от обичайното.
По този повод може да се позовем на едно интересно изследване направено от д-р Левин, хирург-зъболекар от Манчестър. Той събирал дълги години млечни зъби и ги наблюдавал под микроскоп като един вид архив на отлаганията в организма. Коронките на млечните зъби се формират през втората половина на бременността и първата от живота. Слоевете емайл могат да бъдат датирани точно, както археолога може да датира пластовете пръст от коя епоха са. Др. Левин забелязал отначало една сивкава линия, която нарекъл „неонатална линия”, защото отговаря на травматизма при раждането. Тя отсъствала, когато раждането преминало по оптимален начин. Но в по-ранните слоеве на места той открил чести аномалии – празнини, които го навели на въпроса „Какво може да се е случило, та да се блокира за известно време процеса на изграждане на млечните зъби и вероятно и на други органи като сърце, черен дроб и т.н., които не са запазили откриваеми анатомични следи?” За да си отговори, той започва да работи съвместно с психолог, който беседва с майките. Тогава се появяват точни съответствия между тези аномалии и много силни стресови обстоятелства, преживени от майките по време на бременността.
Майката се явява посредникът между външния по отношение на тялото свят и вътрешната подредба на възприемане на реалността. Тя не само предава информация за света отвън, но и своите емоционални и ментални модели. Чрез нервните връзки, които се формират у нероденото, чрез хормоните и ендорфините, химическите носители на емоциите, детето се учи на чувства и формира определена нагласа към живота.
Стимулите от външната среда са тези, които дават материала на първата опитност и реакцията идва според научения урок. Така може да се очаква, че тази майка, която преодолява трудностите с оптимизъм в опозиция с майката, обезпокоявана от страхове и притеснения, ще научи детето си на съвършено различни реакции. Така две деца с различна пренатална опитност на един и същ стимул ще покажат различни реакции – едното с любопитсво и смелост, другото с плач и боязън.
„Най-новите изследвания показват, че по време на бременността в човешкото същество се изграждат изначалните основи на неговото здраве, на неговата емоционалност, на неговия начин на общуване, на неговите интелектуални възможности, даже и на неговите творчески способности.”