През първите три месеца плодът е почти непрекъснато активен. Средната продължителност на моментите, в които той е неподвижен е от 2 до 6 минути и никога повече от 13 минути.
Второто тримесечие активността е вече по-сдържана, но по-координирана и вече се организира по цикличен начин.
“Последните три месеца вече има нещо като организация на дейностите, вече описвани като поведения. Детето се премества доброволно , понякога за да отговори на тактилния призив на своите родители, което говори за определена сензорно-двигателна координация в услуга на едно желание за общуване.” Сетивните органи и съответстващите им мозъчни центрове са на своето място от края на ембрионалния период към третия месец от вътреутробния живот. Оттук нататък те се развиват и усъвършенстват не само сопред генетичната си програма, но и според качеството на интензитета и стимулациите, които идват отвън. В периода на вътреутробния живот петте сетива долавят информацията от външния свят такава, каквато тя прониква в утробата на майката.
Нека проследим развитието на сетивата така, както ги знаем до момента от науката.
Хиляди години мистерията по възникването на живота е била скрита за човешките очи. Какво се е случвало вътре в утробата на майката, как точно се е развивал живота преди неговото раждане, е било неизвестно. Напоследък, обаче, с въвеждането на ултразвуковата камера и Кирлияновата фотография, както и на други най-нови апаратурни методики за следене на живота на ембриона, този вътрешен свят бавно започва да се открива за окото на наблюдателя.
Наблюденията показват, че вътре в утробата плодът реагира на различни стимули, идещи от околната среда под формата на звуци и светлини. И не само реагира, но и използва получената информация за своето съграждане. Сетивата работят, носят информация, оказват въздействие върху другите органи и системи. Така например, музикалното въздействие върху слуха, оказва влияние върху сърцебиенето на плода, което може да се измери.
1. Развитие на усещането за допир
Кожата е първородният от нашите сетивни органи. Тя се развива едновременно с първичната нервна система, първо от всички останали сетива. До 32 г.с. вече почти всяка част от тялото на ембриона е чувствителна към топлина, студ, натиск и болка. Още от пренаталния период ролята на кожата е основна. Тя е в непрекъсната стимулация и чрез нея околоплодните води предават своята информация на плода.
Вътреутробното състояние е състояние във воден свят. Да си припомним, че рибите разчитат главно на кожата си в перцепцията си за света. Ето защо можем да разберем голямото значение което има масажа и докосването за новороденото. Те стимулират всички негови органи и функции, както и за очертаването на психичните граници на тялото – наличието на които бебето постепенно ще започне да осъзнава.
2. Развитие на усещането за вкус
Между 13 и 15 г.с. усещанията на ембриона за вкус вече са като на възрастен човек и околоплодните води могат да имат остър аромат на къри, чили, чесън, лук или други силни вкусове, включени в храната на майката. Проучванията показват, че ембрионът поглъща по-интензивно, когато е заобиколен от сладки вкусове и по-малко, когато е заобиколен от горчиви или кисели вкусове. На ехограф дори може да се види, как бебето прави гримаса.
През последния триместър ембрионът поглъща до литър околоплодна течност на ден, което може да послужи като “вкусов мост” към майчиното мляко, което също съдържа вкусове от храната на майката.
Усещането за вкус и обонянието, сетивата на които са в съседство, съставляват един от основните аспекти на връзката майка-дете преди и след раждането. Чрез тях новороденото може да възстанови своето сетивно и емоционално обкръжение преди раждането, да продължи нишката на съществуването си. То разпознава мириса на кожата на майка си, както и вкуса на нейното мляко, а контакта “кожа до кожа” още в първите минути на вънутробния живот е от съществено значение за него.
3.Развитие на усещането за мирис
До скоро учените не вярваха, че ембрионите могат да имат каквото и да е чувство за мирис, тъй като се смяташе, че мирисът може да се усети само чрез въздуха и дишането. Последните проучвания обаче отвориха нов свят на възможности. Благодарение на един орган, който ще изчезне скоро след раждането – вомероназален или Якобсонов орган, неродените могат да стимулират своето обоняние чрез съществуващите и прииждащи в околоплодната течност вещества.
Така околоплодната течност преминавайки през устната и носна кухина на бебето дразни сетивата, което е и причината новороденото да разпознава вкуса на майка си по коластрата и мириса на майчиното мляко. Също така се установява, че когато бременната жена вдиша приятен или неприятен мирис, сърцето на бебето се ускорява и дори може да промени положението на тялото си.
4. Развитие на слуха
Утробата съвсем не е тихо място. Чува се кръвта, която се движи шумно по кръвоносните съдове на майката, бълбукането и къркоренето от стомаха и вътрешностите, биенето на сърцето, както и звукът на майчиния глас и гласовете на околните. Всъщност, съвсем малко външни шумове преминават през меките тъкани на коремната стена. Техният път е чрез тялото на майката – чрез вибрацията на тъпанчето й, която задвижва цялата слухова система и нейните кости до таза.
Макар че вътрешното ухо функционира идеално и води до реакция едва към петия месец от бременността, детето възприема звуковете доста преди ухото да функционира. Оказва се, че ембриона получава звукови вибрации от рецепторните клетки по кожата, мускулите и ставите си. Освен това, когато ухото започне да функционира, то филтрира ниските, за да приема само високите тонове – своеобразна защита срещу вътрешните шумове в майчиния организъм, без която плода не би имал почивка…
Това навярно е и една от причините новородените бебета да реагират на високи тонове – което можем да видим и по начина, по който майката интуитивно говори на бебето на т.нар. бебешки език.
5. Развитие на зрението
Зрението се развива последно от 5-те сетива. То не дава много информация в тъмнината и покоя на утробата. Но матката не е напълно тъмно място, точно както не е и тихо. Все пак, когато корема се осветява от слънчевата светлина или прожектор, вътре се усеща слаба оранжева светлина. До 33 г.с. зениците на окото вече могат да регистрират светлина и да се свиват и разширяват, позволявайки на бебето да вижда неясни образи. Проучвания показват, че при насочване на ярка светлина към корема на майка, бременна в 37 г.с., пулсът на бебето се учестява или бебето се обръща към светлината. Дори може да се види как то мига и с ръка като козирка предпазва очите си от ярката светлина. При раждането си е установено, че бебето вижда отлично на разстояние от 20 до 30 см.
Веднага след като очите на близнаците се отворят в утробата на майката те нямат никакви проблеми да се намират един друг, да се докосват по лицата или да си държат ръцете.
Този кратък преглед на вътреутробното развитие на сетивата показва, че съществото вътре е напълно съоръжено да приема и преработва информация, което е и в основата на многото пренатални програми навсякъде по света.