Раждането – реалности и перспективи

givingbirth10От началото на човешко раждане до  неотдавна- 19 и 20 век, раждането е протичало в домашна обстановка с помощта на опитна роднина или  акушерка. Жените са поддържали жените, които са раждали. Голямата промяна на този толкова важен акт се извършва през изминалия 20 век, когато раждането се прехвърля в болниците, под надзора на мъже, далеч от дома и подкрепящата сила на семейството. Малко статистика – в  Съединените щати 1939 година е повратната точка, когато повече бебета са родени в болниците отколкото в къщи и скоро това се случва и в Европа и в целия “цивилизован “свят. От тогава, процентът е станал приблизително 95%. Постепенно акушерството в неговия първоначален вариант е изтикано от медицината, която започва да доминира . Намесата на лекарите и все по-честото прибягване до оперативни намеси дори когато това не се налага, упойващи вещества, хормонални интервенции и пр. постепенно довеждат жената до загубата на нейното доверие в естествения ход на раждането, до загубата на връзката й със своето тяло, като така значението и качеството на раждането са радикално изменени.

Психологичните проблеми, създадени от този нов път на раждане, растат все повече, както за детето, така и за майката. Бебетата раждани в болниците след девет месеца вътреутробен живот в тъмнина и относителна тишина, във водна среда, изведнъж се оказват в една доста неуютна околна среда сред силна светлина, апаратури, множество непознати хора, суетящи се наоколо, без почти никакво отношение към новопоявилото се същество.Отношението на персонала към бебетата, раждани в болница е рутинно, програмно, като към парче месо, те се изолират  от техните майки, като така се лишават от досега им с единственото им познато нещо в този свят и вместо да засучат от майчината гръд, на много места им се поднасят шишета с биберон. Медицинските приоритети често са различни и в конфликт с тези на майките, бащите и бебетата. Преобладаващо вярване сред  медиците професионалисти е, че бебетата нямат възприятие за болка, не изпитват човешки чувства и нямат ум да интерпретират случващото се – все предположения, които поставят бебето в ролята на под-човек, преди-човек, но не и човек , чиято нужда от близост и приемане е по-силна от когато и да било по-нататък, имайки предвид, че раждането за бебетата е като изживяване на смъртта – психологическа зона на преход. Гореспоменатото вярване  стои все още в основата на медицинското обслужване, независимо че се появяват все повече доказателства в полза на обратното. От бебетата не се очаква да чувстват, да регистрират и да се учат от начина по който ги третират, като се казва, че те не чувстват, не помнят и съответно могат да бъдат подлагани на  болезнени процедури (имаме предвид преждевременно родените).

Раждането разкрива много пренебрегнати психологически измерения на перинаталния опит – както за майките и техните новородени, така и за бащите и цялото семейство.

Дори самият период на бременността е третиран едва ли не като болест, като психологически жената е подтиквана да търси авторитети, лекари, да да не се доверява на себе си и своето тяло, на своята естествено вродена способност да износи и роди здраво дете. Много лекари подтикват своите пациентки към Цезарово сечение без това наистина да се налага, като така лишават жената от възможността да изживее кулминацията на акта, за който тялото и се подготвя девет месеца и който има много важно психологично значение.

В съвременните технологични култури,  властта над раждането е иззета от медицинските авторитети, като така  жената е лишена от какъвто и да било избор – за заобикалящата я среда, за присъстващите хора, дори за начина на раждане. Парадоксално, но дори и позата за раждане тя няма право да избира. Днес жената трябва да ражда легнала по гръб, с вирнати крака, противно на всякакви природни закони,  според които съществува и закон на гравитацията. Всеки знае, че ако иска да извади нещо от някакъв съд, просто трябва да го обърне с отвора надолу. Но на жените не се дава свободата да избират по-лесно раждане, само и само за да бъде удобно на лекаря…Психологически това е един добър начин за доминиране на патриархалния модел, който се е намесил дори сред най-женското от всички тайнства и който е направил жената зависима и неспособна да се довери на тялото си. На раждащата жена се гледа не като на личност и основен участник, а като обект на медицински манипулации. Но човек не е само тяло, а и психика. Тази психика е особено уязвима в граничните състояния, каквото е раждането например. Истинското акушерство би трябвало да е изкуство, което цели не само раждане без травми, но и физическо и психическо здраве. Имайки предвид всичко казано дотук, върху основата на перинаталната и пренатална психология, можем да кажем, че една от най-важните задачи, стоящи пред обществото е формирането и развитието на пренаталната култура, която да даде основа за идването на ново поколение и която да се отнася към раждането на детето като естествено и радостно събитие в живота на семейството, а не като на процес, изискващ обезателно медицинско вмешателство.