Раждането и как да се подготвим за него: психологическа подготовка

Раждането и как да се подготвим за него: психологическа подготовка

Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата  и започва чудото на новия живот…

Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. За съжаление, у нас в акушерската практика все още много от психологическите компоненти, влияещи върху раждането не се взимат предвид. Затова и рядко можем да чуем позитивни отгласи за протичането на този толкова важен в живота на жената момент.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.

Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:

Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено активно раждане, без чужда намеса.  Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.

Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и  трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде…

За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да  спаси живота си и този на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?

Страхът активира нервната система да произведе адреналин, с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.

Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се  раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.

Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както и показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките и не се допускат до нея, не и се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени  раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.

ВМЕСТО

Да бъдем оптимисти – това са стари похвати, които вече започват да отмират в началото на новия век. Във все повече страни се въвежда алтернативно раждане – практиката жената да се движи така, както и показва инстинкта, както по време на контракциите, така и по време на раждането, да ражда в удобна за нея поза при това  с помощта на гравитацията. Дори и да нямаме късмет това да ни се случи на нас – кой знае кога в България това ще стане възможно, важното е да запазим положителното си мислене и ако нещо не съвпада с очакванията и желанията ни по воински да го приемем и да си кажем, че това е най-доброто, което може да ни се случи в този момент и да се съсредоточим върху раждането. И после върху забравянето…

Включването на механизма борба-бягство е в основата на всеки вид страх – както споменахме, нервната система не прави разлика между страхът от въображаеми неща и страхът от реалния тигър, появил се внезапно в джунглата. И в двата случая страхът рефлектира по гореописания начин.

Така страхът от болката по време на раждане усложнява неимоверно работата на матката, която не може по естествен път да получи необходимото разширение. Стягането прави болката още по-голяма, страхът съответно нараства и така омагьосаният кръг е готов .

И обикновено тук се намесват лекарите, които инжектират окситоцин, за да усилят контракциите и съответно разширението, което пък съответно увеличава и болката, после идват и болкоуспокояващите, които обаче с появяването си в химическия състав на кръвта спират отделянето на естествените болкоуспокояващи хормони, възможността за напъване рязко спада поради обезчувствяване на долната част на тялото и така цялата ситуация се усложнява и излиза от своя естествен ход .

Как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън..
Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.

И още един аспект по тази тема – от гледна точка на бебето. Преди пъпната връв да бъде срязана, то е все още част от майчиния организъм и преживяванията на майката пряко рефлектират в него. То не знае какво става, за него света свършва – притиснато отвсякъде в доскоро уютната утроба, то преживява не само смъртта на единствено познатия свят, но и страданията на майката чрез всичките хормонални и химически посредници, отделяни от нейното тяло.

Колко по-различно би било ако майката е подготвена за това, което я очаква и съумее да овладее страхът и стягането! Мисленото свързване с бебето и изпращането на положителни образи, както и мисленото „превеждане” по пътя навън, също може да повлияят благотворно за успешното и бързо раждане.   Прочетете също и статиите:   Какви са начините за преодоляването на страха и превъзмогването на  болката? Възможно ли е да има безболезнено раждане? и Раждането – реалности и перспективи  

Подгответе се за вашето най-добро раждане, като посетите и курса „Носещи живот в себе си“, където ще научите повече за това как да преодолявате страховете свързани с раждането, както и повече за необходимата психологическа подготовка по време на бременността.