Един ден и до това се стига. Най- накрая плодът е узрял и иска ново място под Слънцето. Сигнал за това са или появата на контракции (природата се е погрижила да ги забележите и отличите от безобидните колики) или изтичането на водите, което прилича на подмокряне, ама без преди това де ви се е пишкало, или просто превишавате с няколко дни термина си – тогава е редно да следят редовно състоянието ви – и вашето и на бебето. В такъв случай са възможни няколко варианта – или термина не е точно определен, или бебето ви си има свое мнение по въпроса кога да излиза (така де, защо му е да бърза , после цял живот все ще се опитва да си върне блаженото състояние в утробата, особено ако е момче) или вече му е време, плацентата върви към презряване, водите към зеленясване, но организма ви не реагира все още. В този случай ще ви насрочат раждане, ще ви пуснат система със специалния хормон окситоцин, който отговаря за контракциите и пригответе се! Шоуто започва!
Шоуто започва така или иначе за всички, независимо от случая. И няколко важни неща, които е добре да знаете:
– Настройте се позитивно! Знайте, че Вселената ви обича и се грижи за вас. Силата на Майката е във вас и с вас. Когато сте позитивно настроени и възприемате събитията откъм добрата им страна ( а те винаги имат такава), тогава помагате на Вселената да ви помогне, имайте й доверие! Знайте, че хората, които ще се озоват около вас в този момент са точно тези, които ви трябват и ги приемете като част от общия екип , чиято цел е една – изваждането на бебето. Не очаквайте особена проява на любезност и изобщо не очаквайте, а се оставете на случващото се такова, каквото е. И няма да се разочаровате! Негодуванието и недоволството точно в този момент, дори да имате пълното право да ги чувствате, ни най-малко не ще ви помогнат.
– Макар че сигурно ще боли и то по неочакван начин, не се плашете! Няма страшно! Това е само една болка, чиято цел е да ви сигнализира, че процеса започва. Тя идва и си отива, в началото е по-слаба и с по-дълги паузи за почивка, после обаче започва да прекалява, ама какво да се прави! Не й се съпротивлявайте, изживявайте я като приятел, който иска да ви помогне, да прокопае тунела и да ви освободи. Ако можете да изтърпите една болка от 60 до 90 сек., и когато си отиде да я забравите, за вас раждането ще бъде кратко и леко. Докато траят контракциите, си повтаряйте „отпусни, отпусни, отпусни”, ако сте в състояние, разбира се. Но по време на паузите, когато болката е отминала не забравяйте да дишате коремно – да пълните коремната област с въздух, пространство и светлина и да издишате сиво – черен дим, в който да визуализирате напрежението, страхът и болката. Представяйте си, че вдишвате и издишвате през пъпа, релаксирайте максимално тялото до появата на новата серия… И така до момента, в който разширението дойде до прословутите 10 сантиметра.
Целта на този болезнен процес е да се разтвори родовия канал така, че оттам да може да излезе бебето. Уж кратък път, някакви си 10 см., а пък може да ви се стори най-дългия в живота. Но и това, както всичко останало е илюзия. Според будистите, обаче.
– Има някои нетрадиционни, но ефикасни помощни средства, които могат да ускорят процеса на разкритие и така да съкратят времето на болезнените контракции. И тук идва мястото да поговорим за плюсовете от присъствието на бащата в родилната зала:
За по-бързо отпускане на мускулите долу, помогнете си чрез отпускане на лицевите мускули. Как да стане това? Една ефективна техника, която може и да ви изглежда леко налудничава, но е проверена от личен опит и работи! – целувайте се! Докато ви боли, целувайте се! Дълбоко и страстно! За тази цел, разбира се, мъжът, когото може да целувате по този начин, ще трябва да е с вас. Затова: осигурете си присъствието на вашият любим в родилната зала! Това е възможно в някои наши родилни домове. Така бащата най-сетне ще може да взима истинско участие в родилния процес, да ви помага и да бъде до вас в един особено труден момент. Присъствието на бащата е особено важно и от психологическа гледна точка. Раждането е особено важен момент, когато жената се свързва с най-дълбоката си инстинктивна същност , отвъд ума и познатия аз. За да може тя да направи този преход на съзнанието без съпротива, е необходимо да има доверие в обстановката, която я заобикаля. Това е доста трудно в обичайната медицинска среда, особено ако раждащата не си е платила за по-специална грижа. Не че искам да кажа нещо против медицинските труженици – за тях всяко едно раждане е поредното раждане, нищо по-специално от един конкретен физически акт със съответните термини и етапи. Но за жената, която ражда, за детето, което идва на този свят, това е един много специален момент, уникален и неповторим и много, много важен. Присъствието на бащата може да помогне на жената да се отпусне и да не мисли за външните неща, а да се съсредоточи изцяло навътре. Това е особено важно, тъй като ако тя инстинктивно чувства опасност или враждебна среда, ще активира отделянето на адреналин, който ще стегне тялото й и ще насочи притокът на кръв не към раждащите органи, а към ръцете и краката, по древния закон на пещерната ера „бий се или бягай”. А в случая не може да се избяга…
Също така бащата би могъл да се погрижи да не се реже веднага пъпната връв на детето, да се изчака поне няколко минути, да осигури тъй важния първи контакт след раждането – да ви положат новороденото същество на гърдите, ако случайно на персонала в момента не му е до това, (а нищо чудно след преживяното и на вас да не ви е до това) , както и все пак да забележи точния час и минути на раждане, които може да ви потрябват за в бъдеще, ако решите да се доверите на астрологията.
И да не пропуснем да припомним още веднъж по повод на раждането: когато дойде време за напъване, напъвайте само там, където трябва – употребете коремните си мускули, хванете се за ремъците, които ще видите отстрани на леглото и с тях се повдигнете, така че да не сте легнала, за да подсигурите помощта на гравитацията. Не напрягайте цялото тяло, а само споменатите места – иначе ще загубите много енергия. Концентрирайте се и поемете дълбоко въздух, като преди гмуркане на голяма дълбочина.
И успех!!! Ще извадите съкровището!
Нека Силата на Майката бъде с вас!
Необходими неща за болницата извън обичайните списъци:
– Капки на Бах – Рескю ремеди – те могат да ви освободят от тревожността и напрежението и да ви възвърнат вътрешния баланс и сигурността. Прочетете повече за тях от тук.
– Хомеопатично лекарство Арника Монтана 30 С– вземете от него когато започне раждането и според това как се чувствате един два –три дни след това. Взета преди и след операция Арника помага да се избегне развитието на инфекции, намалява кръвотечението, болката и спомага оздравителния процес.
– Уокмен, дискмен или въобще дискретна музика, която да ви релаксира и отделя от болничната обстановка, направете си предварителен подбор на музиката – да е спокойна, позитивна, ако имате записи с релаксация или йога-нидра ще са ви от голяма полза, особено първата нощ.
От магазина към сайта на natalyoga.net може да си закупите и специално подготвена релаксация за Носещи живот. Препоръчваме ви да я слушате редовно и преди големия ден.
– За проблемите с „голямата нужда” (ако имате шевове ще разберете какво имам предвид) – чай от майчин лист (сена) или Активия със или без мюсли, плодове, но не цитруси, банани може, сокове, но без консерванти, фини овесени ядки, които да смесвате с мед и мляко, и други храни по ваш вкус, но предвидете да нямат затягащ ефект. Едва ли ще мислите много за ядене, но имайте предвид, че в болницата храната не е особено подходяща – нищо чудно да ви дадат леща например, която със сигурност ще рефлектира в колики при детето, минавайки през кърмата, което ще се чуе надалече, особено ако бебето ви е гръмогласно!.
За да може да си правите чай, предвидете бързовар (или бързо загряваща водата кана), метална чаша или канче. Чаят от босилек също е много подходящ – успокоява, действа благотворно на кърмата.