Позитивните промени, утвържденията и работата с подсъзнателните сили по време на бременността
Използването на положителното утвърждение в съвременната психология е мощен метод за трансформация на личността. В йога този метод се нарича санкалпа, другаде е присъстващ във формата на молитвата. Общото е че чрез употребата на определени словоформи се постига желана промяна в личността, и дори в реалността, като адекватно нейно отражение.
Положителното утвърждение е особено ценно по време на бременността, когато сензитивността нараства и подсъзнателните сили се активират. Бременността е период на преход, в който стават големи промени с психиката на жената. Много от съзнателните програми трябва да се пренаредят съобразно новата роля на майка и новите отговорности, които тя трябва да поеме. Изникват нови страхове и безпокойства, които понякога придобиват натрапчив характер, но тъй като нашето общество по принцип си е невротично, те се считат за нормална част от бременността.
Истината обаче е, че точно сега те трябва да се избягват. Доказано е, че преживяваният стрес от майката по време на бременността дълбоко рефлектира върху здравето на детето. Стресогонни хормони като адреналин и норадреналин преминават плацентната бариера и навлизат в кръвообращението на плода. Там те действат като токсини, които нарушават естественото му физиологично и психологично развитие. При силно стресираните майки, които не познават начини да релаксират и освобождават натрупаното напрежение е много по-голяма вероятността да родят деца, които развиват неадекватно поведение, хормонален дисбаланс и ендокринни смущения в своята юношеска и зряла възраст.
Но това не го казваме, за да прибавим още едно безпокойство към списъка (Ами сега! Толкова се безпокоя, че се безпокоя!), а за да събудим заспалия ум, който движен по инерцията се оставя да бъде жертва на страхът и невротизма, забравяйки, че е техен господар. В почти всички случаи изживяваните страхове са от нещо въображаемо, което така и така не се случва (или точно мисленето за тях ги поражда). Но умът не прави разлика между въображение и реалност, той изживява нещата, а и тялото заедно с него. Това лесно може да установите по сърцебиенето и мускулното напрежение, породени от гледането на някой добре направен трилър. Изживяването на страха е същото, както и с някоя истинска опасност.
Страховете, безпокойствата и напреженията са една немалка част от натрупаните автоматично задействащи се мисловни механизми, които предопределят психичния свят. Техният автоматизъм предполага липса на съзнателен контрол. Бидейки част от подсъзнанието, те не биха могли да бъдат променени директно от съзнанието, а чрез методи, въздействащи върху подсъзнанието. Един от тези методи е използването на положителното утвърждение и то в състояние на релаксация, в състояние алфа на мозъчните вълни.
Положителното утвърждение се използва активно в психологията, когато трябва да се промени нещо от психичния модел на човека. Начинът, по който човек възприема себе си е резултат от неговите мисли. Повечето от тях са неосъзнати, автоматични, продукт на натрупания жизнен опит и най-ранните преживявания, превърнати вече в твърдо установени вярвания. Много често те не само че са погрешни, но и определено пречат на развитието. Някои убеждения, създадени в детството (например, че не можем да пеем , че трябва да се страхуваме от това – онова, че не заслужаваме да бъдем обичани, защото сме лоши и пр.) макар и да знаем на интелектуално ниво, че не са истина, продължават да ни пречат, да доминират поведението ни, приели сме за факт, че ние сме си такива. А всъщност, ние просто сме се описали с тези неща, но това описание е дреха, която можем да прекроим. Дълбоко в себе си знаем това, но или не знаем как, или се заблуждаваме че правим нещо, или отлагаме за по-нататък.
Периода на бременността обаче, е време на преход към друга форма на живот. Идват промени, които ще ни поставят на изпитание и психичния ни свят трябва да се поизчисти и укрепне. Сега , когато ни предстои да станем родители знаем, че всички наши слабости и негативни тенденции ще се отразят и на децата ни и това осъзнаване може да ни даде силата да започнем промените в себе си, които все отлагаме.
Еволюцията на ума трябва да се извършва по естествен начин. Не бива да се борим директно със своите навици и ограничения, да ги приемаме като врагът, който на всяка цена трябва да победим. Така можем единствено да се настроим враждебно срещу себе си и да спрем да си даваме обич. Недостатъците не могат да се премахнат с омраза, нито със сила на волята, ако не включим някои помощни механизми. Ако не тръгнем от подсъзнанието, следващия път, когато решим например, че тази цигара е последната, силата на волята ще се превърне в слабост на волята. Защото в изградените вече невронни пътища на подсъзнателния ни ум, пушенето е навик, част от описанието, което имаме за себе си. А подсъзнателният ум е безкрайно услужлив . Той качествено поддържа програмите, които предварително сме му задали. Така при поредния провал, просто ще решим, че сме със слаба воля (отново ще се опишем с нещо) и вероятно ще спрем с опитите.
Същото се отнася и за тревожността, страховете и другите психични проблеми, с чието засилване по време на бременността се сблъскват немалко жени.
Как да действаме тогава за да станем съюзници със своя подсъзнателен ум?
Като създадем едно подходящо за нас положително утвърждение, което да повтаряме не само по време на релаксацията, следвайки инструкциите в диска, но и сутрин след събуждане и вечер преди заспиване, когато мозъкът естествено е преминал в алфа ниво. Също така, може и да го използваме като мантра и да си го повтаряме винаги, когато се сетим, когато чакаме някъде, когато ходим, когато пътуваме и пр.
Особеното тук е, че утвърждението трябва да се повтаря с убеденост и категоричност, без никакво съмнение в посланието, което то носи.
Неслучайна е приказката : „повториш ли една лъжа 100 пъти, тя се превръща в истина”. Тук не коментираме кое е лъжа и кое – истина, защото в сферата на психиката всичко е относително. Така или иначе, всички описания, които сме направили за себе си са просто описания, психични надграждания над епицентъра на Аза. Това, че сме повярвали в тяхната истинност е поради повтарящата се опитност с тях. По същия начин новите описания , когато се повторят достатъчно брой пъти (поне по стотина на ден), се интегрират и стават част от личността ни.
Примерно утвърждение:
„Аз съм уверена и спокойна. Силата на Майката е в мен. Приемам радостта и болката като източник на моята сила. Раждам бързо и леко здраво и щастливо дете.”