Понякога, макар и изключително рядко, резултатите от изследванията показват наистина някакъв проблем.
Ако майките бъдат инструктирани какво да си представят точно, те имат шанс да помогнат на своето дете. Не винаги и не при всички случаи, защото понякога има дълбоки кармични причини, които не можем да знаем как точно ще намерят своето решение, но в повечето от случаите, това е напълно възможно.
Методите, които могат да се ползват в подобни случаи (вкл. и проблеми с плацентата), са ТЕС, визуализации, медитации, Силва метод, молитви, като основната препоръка е майката да си представя желания резултат. Например, ако се работи с плацента превия, докато се потупват точките от ТЕС, е добре майката да си представя как плацентата бавно се измества нагоре. За всеки конкретен случай е добре да се направи проучване – в какво се състои проблема, как изглежда и как би трябало да изглежда в напълно здраво състояние. И именно този образ да се визуализира, да се преживява и то със съзнанието, че всичко вече е наред.
Тази статия е само за онези от вас, които са обезпокоени и разтревожени от някакъв проблем за правилното развитие на бременността и бебето. Да, може майката да повлияе положително дори върху проблемни ситуации и в моята практика съм срещала изключително затрогващи истории, които показват как любовта и вярата на майката с правилна концентрация и насочване правят чудеса. Споделеният по-долу случай е един от тях:
Марина
При мен бременността беше първа, желана и възнамерена J. За съжание, обаче бях лишена от приятните емоции, тъй като притеснeнията ни започнаха още в началото на бременността. Първо бяха съмнения на докторите, че имам таласемия, после че околоплодните води са малко, че плацентата старее преждевременно и не може да изхрани плода и.т.н. Всяка от тези диагнози беше съпроводена с голям стрес, тъй като всяка имаше тежки последствия за детето. Наложи се за всяка (диагноза) да ходя на 2-3 доктора и да правя доста допълнителни изследвания, докато отпаднат съмненията. И тъкмо се успокоях, че всичко е наред и следваше нещо друго.
Несъмнено, обаче най-големия удар, който понесохме тепърва предстоеше. След стандартна преглед на фетална морфология приблизително около 22 г.с.. Докторката, която ме преглеждаше, забеляза стеснения на аортата на детето и препоръча да направим консултация при друг специалист в Националната кардиологична болница.
Запазих час там и според кардилога, които прегледа детето, нямаше повод за притеснения. И може би дотук трябваше да спрем, но се бяхме напатили от доктори и решихме да вземем още едно мнение. С „връзки“, бяхме успели да си уредим час за фетална морфология при една от „най-добрите“ специалисти. Тя направи прегледа детето на ехограф и установи, че освен коарктация (стеснение) на аортата, детето е с диспропорция на двете сърдечни камери, както и че има междукамерен дефект. Тя ни каза, че може да отидем на още един специалист в Националната кардиологична болница, но трябва да се подготвим и да вземем решение. Дали да прекъснем бременността или да отглеждаме дете с проблеми. Попитах я като специалист какво би препоръчала, до каква степен е болно детето ни. Тя каза, че има наблюдения и знае колко е трудно да се гледа такова дете и не би искала да ни съветва, но може би за нас, а и за детето е по-добре да прекъснем бременността.
Не мога да опиша шока, който изживяхме. Не можех да се успокоя, да спра да плача, да мисля за друго дни наред.
Все пак решихме да вземем 4-то мнение . Докторката направи ехокардиография и потвърди мнението на предишната за 3-те сърдечни проблема, които има нашето дете, но бе категорично против прекъсване на бременността. Каза, че е възможно една част от проблемите да се израстнат от плода, а ако се наложи прекъсване на бременността има още време. Разбрахме се да ходим по 1-2 пъти на месец за да следи развитието на детето. Най-лошото беше, че аз бях започнала да усещам детето, общувах с него и и не можех да си представя живота без него. И сега като си мисля и спомням се просълзявам.
А аз продължавах да ходя на работа. Така исках. Предпочитах да съм ангажирана през цялото време, да се срещам с много хора и да се разсейвам. Защото когато останех сама или с най-близките се фиксирах единствено върху проблема на детето ми. Съзнавах, че буквално тровех детето с всички мои чувства, страхове и колебания, но не можех по друг начин. Тръгнах на йога по съвета на моя приятелка.
Тя ми препоръча да се видя с Роси и да споделя проблема си с нея . Увери ме, че би могла да ми помогне, защото от една страна е психолог, а от друга е запозната с различни нетрадиционни практики. Срещата ни ми помогна да простя на себе си за съмненията и колебанията, които имах за прекъсването на бременността. Роси ме запозна с ТЕС, обясни ми как да помоля детето си за прошка, как да релаксирам и работя по проблема . Започнах да приемам и капките на Бах. Свърза ме с друга майка , която е имала ситуация подобна на моята и която я беше решила. И от двете получих много кураж, разбиране и надежда. Всичко останало зависеше от мен и от прекрасното съществото в мен.
Денят ми започваше със среща и разговор с детето. Обливах го със светлина, изпращах му любов, работих много с визуализации. Представях си как плува свободно в мен в много вода. Бях проучила структурата на сърцето и говорех на детето, а аз визуализирах как има най-съвършеното сърце, с правилно развити камери, предсърдия и широка добре оформена аорта. Много успокояващо ми действаше шума на дъжда, докато релаксирах. А на детето пусках на слушалки песента на делфини и китове. Молех се на Бог, Богородица и ангелите да дадат здраве на детето ми. Визуализирах как вече е пораснало и как играем, ходим на разходки край морето, в планината, как си говорим, как я прегръщам и целувам. Благодарях й, че е избрала нас за свои родители, обяснявах й че я чакаме с нетърпение и ще й дадем много любов.
Малко след това спрях да ходя на работа. Беше средата на април. Отдадох се на разходки, йога и позитивно мислене. Общувах с детето непрекъснато. Казвах му как расте силно и здраво в мен. Орисвах го J
И заедно със слънцето и хубавото време, дойдоха и добрите новини. След всеки следващ преглед състоянието на детото се подобряваше. До момента в който ни казаха, че е добре и е здраво, но е препоръчително да отидем след раждането за преглед.
И така на 18 юли се роди Елена. „Ето това е твоето дете“. И тогава тя ми се усмихна! Не, този момент не може да се опише. Цялото вълнение, сълзи, любов. Наистина беше любов от пръв поглед. Тя ме позна. Разплаках се от вълнение. И наистина беше най-прекрасната. А проблемът? Вече нямаше и следа от него….“