Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата и започва чудото на новия живот… Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.
Това, което се случва с психиката на раждащата жена – дори да е емоционално зряла, с процеса на раждането в нея се разрушават вътрешните механизми на самоконтрол, тя определено има нужда от помощ, от съдействие и разбиране, както и от предварителна психологическа подготовка. Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:
Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено раждане, без чужда намеса. Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.
Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде…
Реалността на тези два принципа е доказана чрез работата на два от пионерите в областта на раждане без болка – д-р Рийд (първата му книга на тази тема „Раждане без страх” 1945 г.) и д-р Велвоски , чийто метод на подготовка стои в основата на разработената по-късно от д-р Ламаз методика за безболезнено раждане.
Работата на д-р Рийд е вдъхновена от един негов случай, когато една негова пациентка родила без никаква болка и той дълго търсил отговора на този феномен, докато не намерил своя отговор. Този извод заляга в основата на разработената от него методика. Според нея жената изпитва болка, защото се страхува, а се страхува защото очаква болка и защото винаги е чувала да казват, че раждането е болезнено. Дори самата Библия заклеймява жената да ражда в болка като наказание за Прървородния грях. Страхът обаче, поражда прекомерно напрежение в мускулите, които отговарят за раждането и които би трябвало да са отпуснати , за да може то да се осъществи. За да се преодолее болката, трябва да се преодолее страхът. Това може да стане тогава, когато жената се подготви предварително – да знае какво става в нея, как протича раждането, как да диша, как да напъва, как да релаксира…
Няколко години по-късно след излизането на споменатата книга, независимо от работата на д.р Рийд в Ленинград, д-р Велвоски стига да подобен извод , но по друг път. Според него жената страда, защото в съзнанието й се е установил условен рефлекс, който свързва контракцията обезателно с болка. Така, когато френският акушер Ламаз се озовава в Русия и присъства на едно подготвено по този начин раждане, не може да прикрие учудването си. Жената раждала с усмивка, съвсем спокойна, без упойка. Тази негова опитност дава началото на разработената от него система за психопрофилактична подготовка на бременната жена, известна като подготовка за безболезнено раждане. Оказва се, че колкото повече жената знае за раждането и колкото е по-подготвена, толкова по-добре и безболезнено минава раждането. Бъдещата майка научава повече за анатомията и физиологията на бременността, как протича самото раждане с неговите три периода и това какво да прави във всеки един от тях. В подготовката се включват серии от психофизически упражнения, с които се цели:
– да се усвоят различните начини на дишане, прилагани по време на раждането;
– да се локализират и овладеят мускулите участващи при раждането;
– да се привикне към едно пълно отпускане и спокойствие и да може да се почива по време на контракциите;
Днес обаче се отдава много по-голямо значение на техническите съоръжения и способи, на различните видове упойки и хирургически намеси, отколкото на реалната подготовка за раждането.
Но дори добрата подготовка не е достатъчна за да изпълни условията за безпроблемно раждане. От изключителна важност е майката да бъде добре приета в болницата и да не е сама когато ражда – а това, както знаем е все още далеч от настоящите условия в България.
За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да спаси живота си и това на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?
Страхът активира нервната система да произведе адреналин, с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.
Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.
Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както й показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките й не се допускат до нея, не й се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.
Физиологическият смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Природата се е погрижила да създаде индикатор, който да съобщи на тялото, че нещо трябва да се предприеме. При раждането обаче, нещата не стоят точно така. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно – отпускане. Но обикновено става точно обратното – страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив – се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.
А как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?
Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън…
Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.
Ако желаете да се запознаете по-подробно с различните начини на дишане, прилагани по време на раждането, заповядайте в Арт Йога Студио „Янтра“, в часовете по пренатална йога. Тук можете да намерите графика на студиото: http://yantra.natalyoga.net/