Културни традиции, вярвания и идеи в историята на човечеството, свързани с пренаталното възпитание

Културни традиции, вярвания и идеи в историята на човечеството, свързани с пренаталното възпитание

Мистерията на бременността е един от аспектите на тайнственото женско начало, чийто култ е първичен за ранните земеделски общества почти навсякъде по света. Статуетки на Великата

Майка могат да се открият, както в неолитните пластове на Европа, така и в Азия и дори на Новия континент.

Според някои древни източни учения,   бременността е най-важния период за формирането на бъдещото същество, времето за неговото оформяне като личност, дори характер. Приема се, че по време на бременността жената е духовният учител на своето дете, утробата й е неговия първи свят, входа към земния живот, тук то започва своята адаптация към Земята.

На Изток вярата, че възпитанието започва още в утробата е част от начина на живот, пренасяна чрез традициите от хилядолетия. Още в най-ранните свещени текстове на Ведите и Упанишадите  се споменава за случаи, в които плода още в утробата е повлиян от  това, което се случва с майката и това влияние белязва по-сетнешния му живот.

Някои от тях се отнасят и до още по-предходен етап от човешкото съществувание – зачатието. Според тях родителите са тези, които привличат определени същества да се родят в техните семейства. Затова и някои дълбоко религиозни семейства изпълняват сложни ритуали преди зачеване на детето, очистителни процедури, преминават през периоди на пост и молитва, за да се подготвят за инвокация на душа от по-висш еволюционен порядък.

Вярва се, че повечето от духовните водачи на човечеството са били зачевани след подобна подготвка. Сходни ритуални практики е  имало не само в Индия, но и в много познати на нас древни общества – в Египет, древна Гърция, Тракия, при келтите, при някои африкански племена и др. В древността в определени дни от годината се е извършвала хиерогамия (свещен съюз) между върховната жрица и царят-жрец,  като детето, заченато по време на ритуала, се е считало за дете на бога. Легендите разказват, че и Александър Македонски бил заченат след подобен ритуал.

В антична Гърция Аристотел и Платон считали, че душата на детето се повлиява още от момента на зачатието, като Платон предлага на Държавата в “Законите” да се “погрижи за възпитанието на душите още с тяхното зачеване”.

Години по-късно Леонардо да Винчи пише: ”Всяко желание, висш стремеж, боязън или болка на духа на майката засягат много силно детето.” Същото казва и великият немски философ Хегел – че душата на майката има непосредствено влияние върху изграждането  индивидуалността на детето.

Можем да допуснем,  че в традициите и легендите на древните култури се крият важни послания.  Често обаче, те се приемат само като красиви приказки, които нямат общо с реалния живот. Но дали наистина е така?