Раждането е много дълбоко, разтърсващо преживяване за всяка жена. Съзряващото в нея дете, част от нейния организъм се откъсва от утробата  и започва чудото на новия живот…

 

--> Раждането и как да се подготвим за него

--> Как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

--> Възможно ли е да има безболезнено раждане?

--> Раждането - реалности и перспективи

 

Раждането и как да се подготвим за него

Раждането не е само физически акт, а естествен психо-физиологичен процес с висока степен на сложност. За съжаление, у нас в акушерската практика все още много от психологическите компоненти, влияещи върху раждането не се взимат предвид. Затова и рядко можем да чуем позитивни отгласи за протичането на този толкова важен в живота на жената момент.

Тъй като раждането се регулира от нервната и ендокринната системи, психологическата компонента тук играе важна роля. Именно психологическото състояние на жената в болшинството от случаите определя хода и резултата от раждането.

Психологическата подготовка за раждането е основана на няколко принципа:

Първият е идеята, че тялото притежава цялата мъдрост, цялото познание, които са му необходими за едно естествено активно раждане, без чужда намеса.  Необходимо е само да се направи свръзката с тази вътрешна мъдрост, да се придобие увереност и решителност, доверие към собственото тяло.

Второ: основният проблем, който пречи на тази свръзка е страхът от раждането и от болката, която го съпътства. Психиката обаче може да се подготви така, че да превърне раждането в един позитивен и  трансформиращ процес, в едно прекрасно изживяване, такова, каквото природата го е създала да бъде...

За да разберем как точно психологическата подготовка може да повлияе хода на раждането, нека мислено се пренесем хилядолетия назад, когато човек е трябвало да оцелява в една доста сурова среда. Какво би станало, ако една раждаща жена от пещерната ера внезапно съзре пред себе си диво животно, гладно и опасно? Ще може ли тя да се спаси живота си и това на детето си при тези извънредни условия? Природата се е погрижила тя да може да забави родилния процес чрез включване на т.нар. механизъм “борба или бягство”, който може да забави, дори да спре родилния процес, докато жената не намери някое по-сигурно и защитено място. Как става това?

Страхът активира нервната система да произведе адреналин , с чиято помощ се изпомпва кръв към ръцете и краката за бягство или борба, а нивото на окситоцина, отговарящ за засилването на контракциите спада, за да се даде възможност на майката да намери някое защитено и сигурно място, където да роди своето дете.

Поради това другите органи, сред които и матката, остават по-слабо кръвоснабдени, тъй като организмът ги счита за неважни с оглед борбата или бягството. Тъй като е лишена от кръв и кислород, тя не може да функционира нормално, а ненужните вещества не могат да се изхвърлят навън. Това причинява не само болката, но и множество проблеми. Освен споменатото неутрализиране на окситоцина, естествено отделяните ендорфини, чиято функция е предимно болкоуспокояваща, също спират своето отделяне. Така тялото забавя, дори спира естествения процес на раждането. Страхът също така учестява дишането, прави го по-бързо и по-повърхностно, което съкращава достъпа на кислород за майката и бебето, кръвното налягане се увеличава и отгоре на всичко целият този процес изразходва много енергия, тъй необходима за напъните и изтласкването на бебето. Това при гореспоменатите условия на опасност е оправдано, но не и ако опасността е само въображаема – както е в повечето случаи на проточилите се  раждания, при които страхът се поражда от съвсем други фактори. Включително и това, че раждащите жени се оставят сами в предродилното отделение, без никой близък до тях, в една изцяло непозната и не особено дружелюбна среда.

Днес жените раждат в болници, където родилния процес е режисиран така, че да е максимално удобен за лекарите и минимално удобен за жените. Раждащата жена се намира в чужда, непозната и не особено уютна среда, не може да се движи както и показва инстинкта, а трябва да лежи и да ражда легнала по гръб нагоре с краката, което е напълно противоестествено, че и унизително. Близките и не се допускат до нея, не и се оказва никаква психична подкрепа, грижата на персонала е насочена изцяло към тялото, но не и към психиката. За много жени  раждането е продължително и травмиращо, такова е и за появяващия се човек.

Да бъдем оптимисти - това са стари похвати, които вече започват да отмират в началото на новия век. Във все повече страни се въвежда алтернативно раждане - практиката жената да се движи така, както и показва инстинкта, както по време на контракциите, така и по време на раждането, да ражда в удобна за нея поза при това  с помощта на гравитацията. Дори и да нямаме късмет това да ни се случи на нас – кой знае кога в България това ще стане възможно, важното е да запазим положителното си мислене и ако нещо не съвпада с очакванията и желанията ни по воински да го приемем и да си кажем, че това е най-доброто, което може да ни се случи в този момент и да се съсредоточим върху раждането. И после върху забравянето...

Включването на механизма борба-бягство е в основата на всеки вид страх – както споменахме, нервната система не прави разлика между страхът от въображаеми неща и страхът от реалния тигър, появил се внезапно в джунглата. И в двата случая страхът рефлектира по гореописания начин.

Така страхът от болката по време на раждане усложнява неимоверно работата на матката, която не може по естествен път да получи необходимото разширение. Стягането прави болката още по-голяма, страхът съответно нараства и така омагьосаният кръг е готов .

И обикновено тук се намесват лекарите, които инжектират окситоцин за да усилят контракциите и съответно разширението, което пък съответно увеличава и болката, после идват и болкоуспокояващите, които обаче с появяването си в химическия състав на кръвта спират отделянето на естествените болкоуспокояващи хормони, възможността за напъване рязко спада поради обезчувствяване на долната част на тялото и така цялата ситуация се усложнява и излиза от своя естествен ход .

 

как би протекло раждането ако жената запази спокойствие?

Релаксираното дълбоко дишане е предпоставка за доставянето на достатъчно кислород и за майката, и за бебето, което от своя страна спомага отделянето на окситоцин и естествените ендорфини. Когато тялото е отпуснато и релаксирано, енергията се съхранява и се използва по предназначение. Силното тяло е релаксираното тяло, а не стегнатото. Съответно и жената ще има нужда от много по-малко напъни, за да изведе детето си навън...

Когато матката не среща съпротивата на стягането от обграждащите я мускули, контракциите са значително по-ефективни и целият процес протича значително по-бързо. Когато раждането не е нарушено от изкуствени вещества и хормони, с напредването му се отделя и релаксин – хормон който отговаря за отпускането и разтягането на мускулите участващи в раждането, като така се спомага по-лесното излизане на бебето от родилния канал.

И още един аспект по тази тема – от гледна точка на бебето. Преди пъпната връв да бъде срязана, то е все още част от майчиния организъм и преживяванията на майката пряко рефлектират в него. То не знае какво става, за него света свършва – притиснато отвсякъде в доскоро уютната утроба, то преживява не само смъртта на единствено познатия  свят, но и страданията на майката чрез всичките хормонални и химически посредници, отделяни от нейното тяло.

Колко по-различно би било ако майката е подготвена за това, което я очаква и съумее да овладее страхът и стягането! Мисленото свързване с бебето и изпращането на положителни образи, както и  мисленото „превеждане” по пътя навън, също може да повлияят благотворно за успешното и бързо раждане.

 

Какви са начините за преодоляването на страха и превъзмогването на  болката? Възможно ли е да има безболезнено раждане?

Болката при раждането за разлика от обичайната физическа болка, която ни предупреждава, че нещо в тялото не е наред, е друг тип болка. Тази болка не е индикатор за нещо нередно, а е част от един механизъм, който не е задължително да се изживява като болка. Дори да боли, тази болка е временна, тя се появява и изчезва напълно, тя е в реда на нещата. И дори само това осъзнаване е достатъчно, за да се справим със страха и да приемем визията за бърз и позитивен изход.

Физиологическият смисъл на всяка една болка е един – тя дава на организма информация за нарушаване на естествените процеси. Природата се е погрижила да създаде индикатор, който да съобщи на тялото, че нещо трябва да се предприеме. При раждането обаче, нещата не стоят точно така. Само по себе си раждането не е нещо разрушително за организма на майката, то е съвсем естествен процес. Мускулите на матката имат малко болкови рецептори. Най-често болката възниква в мускулите около матката и се локализира ниско долу в корема или в областта на кръста. Реалната причина за родилните болки е мускулното напрежение, което пречи на нормалните физиологични промени, протичащи в организма на жената по време на раждането. Спасението е едно – отпускане. Но обикновено става точно обратното – страхът от раждането, тревогата и безпокойството увеличават мускулното напрежение и вместо да се отпусне, жената напротив – се стяга. По този начин тя поражда съпротива на разкритието на шийката и на движението на детето, а в същото време матката с всички сили го изтласква – така майката сама удължава процеса, който всъщност я плаши и за по-бързото приключване на който, тя би дала всичко на света в този момент.

Напоследък някои психологически проучвания сочат, че болката при раждане е до голяма степен културологично обусловена. За някои примитивни народи тя не е позната и не се изживява като такава. Има изключения и в нашата културна среда – жени, които раждат без болка, но те са по-скоро изключения, отколкото правило. Нещо повече, има и жени, които дори твърдят, че са изживели най-вълнуващия оргазъм по време на раждане. Физиологически това е напълно възможно, но...За съжаление, страхът от болката е дълбоко заложен в нашата култура. Необходимо е да разберем, че този страх е само пречка. Той не помага за преодоляването й, а напротив – усилва я още повече. Болката и страхът от нея са следствие от това, че се идентифицираме напълно с тялото си. Когато казваме Аз, имаме предвид тялото си. А всъщност сме нещо отвъд него. И досега с това другоразвива Наблюдателят вътре в нас. Успеем ли да погледнем през Неговите очи, болката загубва доминиращото си значение. Тя пак съществува, но вече не тя е господарят.

Слушането на специално създадения диск може да  ви помогне в този процес.

Гответе се за раждането, посрещнете го без страх и помнете, че това е един от най-важните моменти в живота ви, който при правилен подход може да стане най-прекрасният.

 

Раждането - реалности и перспективи

От началото на човешко раждане до  неотдавна- 19 и 20 век, раждането е протичало в домашна обстановка с помощта на опитна роднина или  акушерка. Жените са поддържали жените, които са раждали. Голямата промяна на този толкова важен акт се извършва през изминалия 20 век, когато раждането се прехвърля в болниците, под надзора на мъже, далеч от дома и подкрепящата сила на семейството. Малко статистика - в  Съединените щати 1939 година е повратната точка, когато повече бебета са родени в болниците отколкото в къщи и скоро това се случва и в Европа и в целия "цивилизован "свят. От тогава, процентът е станал приблизително 95%. Постепенно акушерството в неговия първоначален вариант е изтикано от медицината, която започва да доминира . Намесата на лекарите и все по-честото прибягване до оперативни намеси дори когато това не се налага, упойващи вещества, хормонални интервенции и пр. постепенно довеждат жената до загубата на нейното доверие в естествения ход на раждането, до загубата на връзката й със своето тяло, като така значението и качеството на раждането са радикално изменени.

Психологичните проблеми, създадени от този нов път на раждане, растат все повече, както за детето, така и за майката. Бебетата раждани в болниците след девет месеца вътреутробен живот в тъмнина и относителна тишина, във водна среда, изведнъж се оказват в една доста неуютна околна среда сред силна светлина, апаратури, множество непознати хора, суетящи се наоколо, без почти никакво отношение към новопоявилото се същество.Отношението на персонала към бебетата, раждани в болница е рутинно, програмно, като към парче месо, те се изолират  от техните майки, като така се лишават от досега им с единственото им познато нещо в този свят и вместо да засучат от майчината гръд, на много места им се поднасят шишета с биберон. Медицинските приоритети често са различни и в конфликт с тези на майките, бащите и бебетата. Преобладаващо вярване сред  медиците професионалисти е, че бебетата нямат възприятие за болка, не изпитват човешки чувства и нямат ум да интерпретират случващото се - все предположения, които поставят бебето в ролята на под-човек, преди-човек, но не и човек , чиято нужда от близост и приемане е по-силна от когато и да било по-нататък, имайки предвид, че раждането за бебетата е като изживяване на смъртта - психологическа зона на преход. Гореспоменатото вярване  стои все още в основата на медицинското обслужване, независимо че се появяват все повече доказателства в полза на обратното. От бебетата не се очаква да чувстват, да регистрират и да се учат от начина по който ги третират, като се казва, че те не чувстват, не помнят и съответно могат да бъдат подлагани на  болезнени процедури (имаме предвид преждевременно родените).

Раждането разкрива много пренебрегнати психологически измерения на перинаталния опит - както за майките и техните новородени, така и за бащите и цялото семейство.

Дори самият период на бременността е третиран едва ли не като болест, като психологически жената е подтиквана да търси авторитети, лекари, да да не се доверява на себе си и своето тяло, на своята естествено вродена способност да износи и роди здраво дете. Много лекари подтикват своите пациентки към Цезарово сечение без това наистина да се налага, като така лишават жената от възможността да изживее кулминацията на акта, за който тялото и се подготвя девет месеца и който има много важно психологично значение.

В съвременните технологични култури,  властта над раждането е иззета от медицинските авторитети, като така  жената е лишена от какъвто и да било избор - за заобикалящата я среда, за присъстващите хора, дори за начина на раждане. Парадоксално, но дори и позата за раждане тя няма право да избира. Днес жената трябва да ражда легнала по гръб, с вирнати крака, противно на всякакви природни закони,  според които съществува и закон на гравитацията. Всеки знае, че ако иска да извади нещо от някакъв съд, просто трябва да го обърне с отвора надолу. Но на жените не се дава свободата да избират по-лесно раждане, само и само за да бъде удобно на лекаря...Психологически това е един добър начин за доминиране на патриархалния модел, който се е намесил дори сред най-женското от всички тайнства и който е направил жената зависима и неспособна да се довери на тялото си. На раждащата жена се гледа не като на личност и основен участник, а като обект на медицински манипулации. Но човек не е само тяло, а и психика. Тази психика е особено уязвима в граничните състояния, каквото е раждането например. Истинското акушерство би трябвало да е изкуство, което цели не само раждане без травми, но и физическо и психическо здраве. Имайки предвид всичко казано дотук, върху основата на перинаталната и пренатална психология, можем да кажем, че една от най-важните задачи, стоящи пред обществото е формирането и развитието на пренаталната култура, която да даде основа за идването на ново поколение и която дасе отнася към раждането на детето като естествено и радостно събитие в живота на семейството, а не като на процес, изискващ обезателно медицинско вмешателство.

 

 

Масаж на показаната точка на крака (от вътрешната част) спомага за активирането на матката и за по-ефективни контракции - натиска се около 30 сек, 30 сек. почивка, 3-4 пъти, след 20 минути и на другия крак. Някои източници препоръчват и масажирането на малкия пръст на крака от външната част за по-бързо раждане.

ВАЖНО! Стимулирането на тази точка не се препоръчва по време на бременността - може да я използвате само, когато контракциите започнат!

 

 

Важна препоръка: не използвайте етерични масла първите три месеца от бременността!

Против гадене:
2 капки джинджифил или мента – накапва се на кърпа и се вдишва;

За сваляне на тревожността и стреса:
4к. Мандарина и 20 мл.бадемово масло или
2 капки палмароса и 2 капки нероли в 20 мл.бадемово масло – за масаж на гърба, раменете и врата;

Против запек:
2к. Джинджифил, 2к.нероли в 20мл.бадемово масло – масаж в областта на кръста с кръгови движения;

По време на раждане:
2 к.салвия и 2 к. Жасмин, 20 мл.бадемово масло – масаж в областта на корема и кръста – тези две масла ДА НЕ СЕ ПОЛЗВАТ ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТТА!

При разкъсвания и епизотомия:
в 20 мл. бадемово масло се накапва 5 к. чаено дърво и 5 к. лавандула (може и само едно от двете) и от тази смес се капват около 10 -15 капки върху дамската превръзка;

След раждане:
Масаж на корема и кръста с 2к-роза, 2к- ветивер, в 20мл. бадемово масло – за прибиране на корема;

Против депресия:
нероли и роза - аромалампа;

 

Препоръки на Световната Здравна Организация по отношение на раждането – взети от доклада по технологии в раждането, публикуван от СЗО, април 1985 г. Копие от доклада може да се получи  в Европейското Регионално бюро на СЗО:
WHO Regional Office for Europe, 8 Scherflgavej, Copenhagen, Denmark.

Представените 16 основни препоръки са основани на принципа, че всяка жена има неотменимо право да получи съответната пренатална помощ; че жената играе централна роля във всички аспекти на тази помощ, включително и участие в планирането, провеждането и оценката на тази помощ и че социалните, емоционалните и психологически фактори се явяват решаващи в концепцията и осъществяването й. С пожелание тези препоръки да станат част от нашата българска действителност:

1. Обществото следва да бъде информирано за различните методи, спомагащи раждането, за да може жената да избере това, което тя предпочита.

2. Необходимо е да се обучават професионални акушерки, които да консултират и подпомагат  жената по време на бременността, раждането и следродилния период.

 3. Информацията за извършените раждания в болницата – процента на Цезаровите сечения, честотата  на допълнителните интервенции и т.н.,  трябва да се съобщава на населението, което е обслужвано от дадената болница.

 4. В нито един географски регион не съществува основание за това честотата на Цезаровите Сечения да бъде повече от 10-15% ( за сравнение, В България вървим към 30-40 %).

5. Отсъства доказателство за това, че при предходно раждане с Цезарово сечение, след това винаги трябва да се ражда секцио. Препоръчително е естественото раждане, когато има възможност да се окаже спешна медицинска помощ при случай на усложнение.

6. Отсъства доказателство, че използването на мониторинг по време на раждането влияе положително върху изхода на раждането.

7. Отсъстват показания за необходимостта от клизмата преди раждането.

8. Бременните жени НЕ ТРЯБВА да се слагат по гръб по време на първия етап от раждането. Добре е да се стимулират да ходят и да се движат между контракциите, като всяка жена трябва сама да избира позата, в която и е удобно да ражда.

9. Не е оправдано систематичното използване на епизотомията ( срязването на перинеума за разширяване на вагиналния отвор - имайте предвид, че това в нашите болници се прави от 70 до 80%!!).

10. Не трябва раждането да се стимулира хормонално за удобство на медицинския персонал, а само в случаи на особени медицински показания. Нито един географски район не трябва да има стимулирано раждане, надвишаващ 10%. (за сравнение, в българските болници вървим към 80%) .

11. По време на раждането трябва да се избягва стандартния прием на анастезиращи препарати, освен в случаите на специфични усложнения.

12. Нарочното спукване на околоплодния мехур научно не е оправдано.

13. Ако новороденото е здраво, то трябва да остане с майката при всички случаи, когато състоянието и на двамата го позволява. Нито един процес на наблюдение над бебето на оправдава държането му отделно от майката.

14. Необходимо е да се поощрява незабавното засукване и кърмене, още преди напускането на родилния дом.

15. Трябва да се поощряват онези форми на акушерска помощ, които разумно използват технологията и които са изработили у своите служители чувство на уважение към емоционалните, психологически и социални аспекти на раждането. Този вид служби трябва да се поддържат като модели за подход в другите центрове и като цяло в концепцията на акушерската помощ в национален мащаб;

16. Правителствените органи трябва да разработят и приемат постановление, което да разрешава използването на нови технологии при раждането само след тяхната щателна проверка и оценка.

 

ПРЕДВИД ВСИЧКО КАЗАНО ДОТУК, ИМАТЕ ПРАВО ДА ОБСЪДИТЕ С ИЗБРАНИЯ ОТ ВАС ЕКИП НАЧИНА ПО КОЙТО ИСКАТЕ ДА ПРОТЕЧЕ ВАШЕТО РАЖДАНЕ. В много страни по света е прието да се обсъжда предварително избран план за раждането, като майката заявява какво иска и какво избира, съобразно нейните разбирания и предпочитания. ЕТО ЕДИН ПРИМЕРЕН ПЛАН-СТРАТЕГИЯ, който е съобразен с принципите на естественото активно раждане:

•Свобода на движенията по време на първия етап

•Без изкуствени стимуланти (питоцин)

•Без упойка ( подлежи на коментар)

•Без предварително спукване на мехура (ако се налага вагинален преглед да е много внимателен)

•Присъствие на близък през цялото време

•Използване на вана, душ

•Създаване на спокойна, интимна среда

•Избор на поза за раждането

•Масаж на перинеума, подръжка, топли компреси, а не епизотомия

•Бащата да поеме детето, да го сложи на корема на майката,  той да пререже пъпната връв и то когато спре да пулсира

•Детето да се сложи на гърда, за да стимулира отделянето на плацентата по естествен път, да не се използва метердин или издърпване чрез пъпната връв;

СЛЕД РАЖДАНЕТО

•Майката и детето да са заедно

•Ако трябва детето да минава през процедури , да е в присъствието на бащата или майката

•Вместо кувьоз – на гърдата на майката , загърнато

•Къпане не под течаща вода, а във ваничка – от родителите

•Само кърмене – никаква вода и дохранване с мляко

Ако нещата не се случват според плана, да се участва в избора на решения, да има приемане и гъвкавост!

 

 

На път за болницата

Един ден и до това се стига. Най- накрая плодът е узрял и иска ново място под Слънцето. Сигнал за това са или появата на контракции (природата се е погрижила да ги забележите и отличите от безобидните колики) или изтичането на водите, което прилича на подмокряне, ама без преди това де ви се е пишкало, или просто превишавате с няколко дни термина си – тогава е редно да следят редовно състоянието ви – и вашето и на бебето. В такъв случай са възможни няколко варианта – или термина не е точно определен, или бебето ви си има свое мнение по въпроса кога да излиза (така де, защо му е да бърза , после цял живот все ще се опитва да си върне блаженото състояние в утробата, особено ако е момче) или вече му е време, плацентата върви към презряване, водите към зеленясване, но организма ви не реагира все още. В този случай ще ви насрочат раждане, ще ви пуснат система със специалния хормон окситоцин, който отговаря за контракциите и пригответе се! Шоуто започва!

            Шоуто започва така или иначе за всички, независимо от случая. И няколко важни неща, които е добре да знаете:

- настройте се позитивно! Знайте, че Вселената ви обича и се грижи за вас. Силата на Майката е във вас и с вас. Когато сте позитивно настроени и възприемате събитията откъм добрата им страна ( а те винаги имат такава), тогава помагате на Вселената да ви помогне, имайте й доверие! Знайте, че хората, които ще се озоват около вас в този момент са точно тези, които ви трябват и ги приемете като част от общия екип , чиято цел е една – изваждането на бебето. Не очаквайте особена проява на любезност и изобщо не очаквайте, а се оставете на случващото се такова, каквото е. И няма да се разочаровате! Негодуванието и недоволството точно в този момент, дори да имате пълното право да ги чувствате, ни най-малко не ще ви помогнат.

 - макар че сигурно ще боли и то по неочакван начин, не се плашете! Няма страшно! Това е само една болка, чиято цел е да ви сигнализира, че процеса започва. Тя идва и си отива, в началото е по-слаба и с по-дълги паузи за почивка, после обаче започва да прекалява, ама какво да се прави! Не й се съпротивлявайте, изживявайте я като приятел, който иска да ви помогне, да прокопае тунела и да ви освободи. Ако можете да изтърпите една болка от 60 до 90 сек., и когато си отиде да я забравите, за вас раждането ще бъде кратко и леко. Докато траят контракциите, си повтаряйте „отпусни, отпусни, отпусни”, ако сте в състояние, разбира се. Но по време на паузите, когато болката е отминала не забравяйте да дишате коремно – да пълните коремната област с въздух, пространство и светлина и да издишате сиво – черен дим, в който да визуализирате напрежението, страхът и болката. Представяйте си, че вдишвате и издишвате през пъпа, релаксирайте максимално тялото до появата на новата серия... И така до момента, в който разширението дойде до прословутите 10 сантиметра.
Целта на този болезнен процес е да се разтвори родовия канал така, че оттам да може да излезе бебето. Уж кратък път, някакви си 10 см., а пък може да ви се стори най-дългия в живота. Но и това, както всичко останало е илюзия. Според будистите, обаче.
Има някои нетрадиционни, но ефикасни помощни средства, които могат да ускорят процеса на разкритие и така да съкратят времето на болезнените контракции. И тук идва мястото да поговорим за плюсовете от присъствието на бащата в родилната зала:

• За по-бързо отпускане на мускулите долу,  помогнете си чрез отпускане на лицевите мускули. Как да стане това? Една ефективна техника, която може и да ви изглежда леко налудничава, но е проверена от личен опит и работи! – целувайте се! Докато ви боли, целувайте се! Дълбоко и страстно! За тази цел, разбира се, мъжът, когото може да целувате по този начин, ще трябва да е с вас. Затова: осигурете си присъствието на вашият любим в родилната зала! Това е възможно в някои наши родилни домове. Така бащата най-сетне ще може да взима истинско участие в родилния процес, да ви помага и да бъде до вас в един особено труден момент. Присъствието на бащата е особено важно и от психологическа гледна точка. Раждането е особено важен момент , когато жената се свързва с най-дълбоката си инстинктивна същност , отвъд ума и познатия аз. За да може тя да направи този преход на съзнанието без съпротива, е необходимо да има доверие в обстановката, която я заобикаля. Това е доста трудно в обичайната медицинска среда, особено ако раждащата  не си е платила за по-специална грижа. Не че искам да кажа нещо против медицинските труженици – за тях всяко едно раждане е поредното раждане, нищо по-специално от един конкретен физически акт със съответните термини и етапи. Но за жената, която ражда, за детето, което идва на този свят, това е един много специален момент, уникален и неповторим и много, много важен.  Присъствието на бащата може да помогне на жената да се отпусне и да не мисли за външните неща, а да се съсредоточи изцяло навътре. Това е особено важно, тъй като ако тя инстинктивно чувства опасност или враждебна среда, ще активира отделянето на адреналин, който ще стегне тялото й и ще насочи притокът на кръв не към раждащите органи, а към ръцете и краката, по древния закон на пещерната ера „бий се или бягай”. А в случая не може да се избяга...
  
  
• Също така бащата би могъл да се погрижи да не се реже веднага пъпната връв на детето, да се изчака поне няколко минути,  да осигури тъй важния първи контакт след раждането -  да ви положат новороденото същество на гърдите, ако случайно на персонала в момента не му е до това, (а нищо чудно след преживяното и на вас да не ви е до това) , както и все пак да забележи точния час и минути на раждане, които може да ви потрябват за в бъдеще, ако решите да се доверите на астрологията.

И да не пропуснем да припомним още веднъж по повод на раждането: когато дойде време за напъване, напъвайте само там, където трябва – употребете коремните си  мускули, хванете се за ремъците, които ще видите отстрани на леглото и с тях се повдигнете, така че да не сте легнала, за да подсигурите помощта на гравитацията. Не напрягайте цялото тяло, а само споменатите места – иначе ще загубите много енергия. Концентрирайте се и поемете дълбоко въздух, като преди гмуркане на голяма дълбочина. И успех!!!Ще извадите съкровището!
Нека Силата на Майката бъде с вас!

 

Необходими неща за болницата извън обичайните списъци:

-  Капки на Бах – Рескю ремеди – те могат да ви освободят от тревожността и напрежението и да ви възвърнат вътрешния баланс и сигурността, повече за тях в „Магазин”

- Хомеопатично лекарство Арника Монтана 30 С– вземете от него когато започне раждането и според това как се чувствате един два –три дни след това. Взета преди и след операция Арника помага да се избегне развитието на инфекции, намалява кръвотечението, болката и спомага оздравителния процес.

- Уокмен, дискмен или въобще дискретна музика, която да ви релаксира и отделя от болничната обстановка, направете си предварителен подбор на музиката – да е спокойна, позитивна, ако имате записи с релаксация или йога-нидра ще са ви от голяма полза, особено първата нощ.

- За проблемите с „голямата нужда” (ако имате шевове ще разберете какво имам предвид) – чай от майчин лист (сена) или Активия със или без мюсли, плодове, но не цитруси, банани може, сокове, но без консерванти, фини овесени ядки, които да смесвате  с мед и мляко, и други храни по ваш вкус, но предвидете да нямат затягащ ефект. Едва ли ще мислите много за ядене, но имайте предвид, че  в болницата храната не е особено подходяща – нищо чудно да ви дадат леща например, която със сигурност ще рефлектира в колики при детето, минавайки през кърмата, което ще се чуе надалече, особено ако бебето ви е гръмогласно!.
За да може да си правите чай, предвидете бързовар (или бързо загряваща водата кана), метална чаша или канче. Чаят от босилек също е много подходящ – успокоява, действа благотворно на кърмата.

 

 

Упражненията са част от подготовката, те имат своето благотворно влияние, независимо как сте избрали да раждате. тук ще ви запозная с няколко от най-важните упражнения, които се делят условно на три - дихателни, физически и упражнения за тонизиране на перинеума.

1. ДИХАТЕЛНИ - за добро състояние по време на бременността и правилно дишане по време на раждането.
Най-важно е да се научите да дишате пълно - с целия капацитет на белия дроб. Първо е добре да се разграничат различните фази на дишането, при които се пълнят белите дробове отдолу - нагоре, първо се издува корема, после гръдния кош и накрая се повдигат рамената. Това е т.нар. пълно дишане, което е добре да се овладее, защото дава повече енергия, сила и кислород - и на майката и на бебето.При домашни условия тези упражнения най-лесно се изпълняват в легнало по гръб положение с ръце върху корема - средните пръсти се допират един до друг, за да може да се усети при вдишването как те се раздалечават. Като начало е добре да се овладеят отделните фази - само коремно, само гръдно и само ключично дишане и едва след те това да се слеят в едно. За овладяването на коремното дишане е добре да се работи с представата, че в областа на корема има една надуваема топка, която се разширява и свива при вдишване и съответно издишване. След това ръцете се слагат на гръдния кош, и упражнетието се повтаря, но вече без да се движи корема, а само гръдния кош. Всяко упражнение се прави между 3 и пет пъти за начало, после дишането се слива в едно - разширява се корема, после гръдния кош, после се повдигат рамената и се издишва по обратния път - свалят се раменете, свива се гръдния кош, после корема.

2. ФИЗИЧЕСКИ УПРАЖНЕНИЯ - ето само няколко, най-основните, всяко със своя роля...

 

1.Клечащи пози - те са най-ефективни при раждане. Подготвят перинума и огъвкавяват мускулите, участващи при раждането. Редовното клякане, дори това да е с подкрепата на ниско столче, дава много добри резултати за огъвкавяването и разтягането на перинеума.

 

 

 

2. В тази клечаща поза лактите избутват коленете навън. За удобство може да се подпрете отзад на стената. Ако в началото ви е трудно да стъпите на цели стъпала, може да подпъхнете някакъв вид подпора под петите. По време на бременността се отделя специален хормон, който дава много по-голямо огъвкавяване на тялото, така че скоро с редовни занимания ще усетите голямо подобрение.

 

 

3. Стъпалата са едно срещу друго на удобно разстояние от тялото. Правят се три бавни, а после около 20 бързи маха с краката, като коленете отиват възможно най-близко до земята. Придържаме стъпалата с ръце да не се разделят. Следим гърба да е изправен.
Всекидневното му упражняване е препоръчително - когато можете, сядайте по този начин.

 

 

3. УПРАЖНЕНИЯ ЗА ТОНИЗИРАНЕ НА ПЕРИНЕУМА - това са тъй наречените Кегел упражнения, при които се работи с влагалищните мускули, които се издърпват нагоре и навътре, сякаш се опитвате да стегнете нещо:) между тях. Препоръчително е поне 50 стягания и отпускания - най-удобното е че може да ги правите по всяко време, когато се сетите.