Съзнателни същества ли са бебетата?

Screen Shot 2016-01-08 at 21.39.51Биологичното и психичното раждане на човек не се случват по едно и също време. Биологичното раждане е драматично, видимо събитие, което се случва при определени обстоятелства, докато психичното раждане е бавен, постепенен, интрапсихичен процес” Малер, Пайн, Бергман

С физическото раждане на човека не можем да сложим все още рязка граница, която да определи и неговото психическо раждане. В началото на своя живот бебето е все още психично слято с майка си и процесът на разделение се извършва постепенно през първата година.

Потребностите на новороденото съвсем не свършват с физическите нужди. То има преди всичко нужда от човешки контакт, от идентификация чрез огледалният Друг, чрез възможността и чувството на взаимодействие, желателност, обич. Според Уиникът новороденото има нужда дори само от това да чувства диханието на майка си, нейната миризма или глас. Ако то бъде оставено само на себе си, неговият свят се разпада. Това е период, в който се формира базисното чувство за сигурност и ако окръжаващата среда не може да го подсигури, това нанася вреда, която трудно може да бъде компенсирана по-натататък в живота. „Базисното доверие към хората и света”- това според Уиникът е основното  в този период.Според него, ако бебетата не получават достатъчно добри грижи, те няма да реализират своя потенциал. „Гените не решават всичко”  – казва той.

Ето и няколко негови препоръки:

– живо общуване между майката и детето – това включва чест телесен контакт с нея, с миризмата и, слушането на ритъма на сърцето и, гласът и – всде неща, които детето познава много преди да се роди;

– носене на ръце и люлеене – спомагат да не се загуби чувството за психосоматично единство с майката;

– игра с детето – потенциалното пространство, където се осъществява равноправно взаимодействие;

– в лицето на майката  бебето вижда образа на своето Аз. То е неговото първо огледало.

Още тогава става ясно, че трябва да се държи сметка за емоциите на новороденото и то наравно с грижите за неговото тяло и храненето. За илюстрация ще дадем един пример с експеримент, проведен през 13 век от Фредерик ІІ , крал на Сицилия и  Германия.  За да разкрие кой език е първичен, т.е. на кой език ще проговори едно човешко дете,  ако не е обучавано на никакъв, той отделя 40 бебета от техните родители и поверява грижите за тях на жени, които можело да кърмят децата, да ги мият, да се грижат всячески за телата, но не и да им говорят и да общуват с тях по какъвто и да е начин. Те не само че не трябвало да говорят с децата, но така също и помежду си, така че тези деца да не чуят никога звука на човешкия глас. Освен това никакъв физически контакт, нито погалване са били разрешени, макар че иначе децата били обгрижвани много добре.

Този експеримент завършил печално: децата не само че не проговорили на никакъв език, но и починали през първите години от живота си.

Раждането и първите дни на новороденото са от съществено значение за благополучното развитие на бъдещия човек. Ранните етапи на онтогенезата са съществени предпоставки за оптималното развитие на новороденото. Ето защо е необходимо в първите месеци от живота да му се даде подходяща грижа. Новородено и кърмачето са в пълна зависимост от тези, които полагат грижа за тях. Те имат определени потребности, които можем да разделим на телесни и психически.

Телесните потребности са : хранене, потребност от сучене, уриниране, дефекация, потребност от физически контакт с майката, от комфортно телесно обкръжение и безопасност.

Психическите потребности са: контакт с майката, положителни емоции, общуване, потребност от сетивни впечатления – звуци, миризми, вкусове, цветове, образи, тактилни усещания и др.

Интереса към психиката на бебетата може да се проследи в работата на редица учени. Те откриват, че бебетата още в началото на своя живот могат да разпознават лицата на своите майки, гласа им, както и че очакват лицето и гласа да са в единство. Липсата на възможността да се изразяват вербално съвсем не пречи на бебетата да осъществява диалог в своите първи дни. Усмивката, плачът, различните звуци, движениията на тялото създават една богата палитра от изразни средства, която всяка една майка се научава да разпознава и да реагира според желанията на своето дете. Разбира се, ако желае. Според Айнсуърт и Бел, бебето използва плача, когато всичко друго, с което може да привлече вниманието на възрастния остава без отговор като главна причина за плача е майчината неотзивчивост. Според тях, бебетата, към които се проявява повече внимание и грижа плачат най-малко. Ако майките са отзивчиви към тях, те развиват своето базисно чувство на доверие и усещането за контрол над ситуацията, чувстват се обичани и защитени, което се отразява благотворно по-нататък в живота им. Айнсуърт открива, че деца с по-отзивчиви майки били по-щастливи и радостни, когато изследвали непознати ситуации и изпитвали по-малка тревожност при раздяла.

Бебетата знаят много повече, отколкото предполагаме. Минути след раждането си бебето е способно да разпознае майка си по лицето й, по миризмата й, по гласът й. Макар външния свят да не е все още тъй интересен за новороденото и то да обръща повече внимание навътре към своите лични телесни усещания, които са нещо изцяло ново за него, сетивата му работят, а заедно с тях и присъщите им когнитивни процеси.

Всъщност това, което вижда детето е реалност много по-голяма от тази, която виждаме ние. Това е свръхреалността на Все-съществуващото. Ние сме орязали нейната тоталност заради думите, но новородените нямат думи. За тях всичко е едно неразчленимо цяло. Бебетата гледат със съзнание, но трансцендентално съзнание, през техните очи ни гледа свръхреалността.

Една от най-грубите грешки, които се допускат при новородените е неразбирането на това, че само в системата майка – дете е възможен процесът “индивидуализация”. За психическото развитие на детето е необходимо отношението с майката да носи топлина и любов – да бъде емоционално общуване. Ако майката е студена, със сдържани емоции, рядко го взема на ръце, или е с непоследователно и непредсказуемо поведение, тогава това отношение не способства доброто психическо развитие на детето.

В съграждането на личностните особености на детето определящо влияние има отношението на майката към него. Тя е неговото първо огледало, чрез нея детето формира основата на своето възприятие за себе си като субект. Главен признак на майчинството се явява способността на жената да се идентифицира със детето си и то не на ниво ум, а чрез преживяването на неговите състояния. Тази уникална способност е своеобразно продължение на деветте месеца симбиотично единство.

Comments are closed